Все още има застрашени от наводнение села в Пазарджишко

Пазарджишкото село Калугерово продължава да е застрашено от наводнение заради непочистеното корито на река Тополница.

"Ето виждате, че в момента коритото на реката в обрасло с дървета, това е предпоставка реката да се затлачи под мостовете при увеличено ниво на водата, да прелее и да нанесе непоправими щети", сочи бившият местен ръководител Димитър Диков, докато стоим върху широкия иначе мост почти в центъра на Калугерово, наричано доскоро първото евросело.

Събеседникът обаче спестява някои неща от гледката. Коритото не просто е обрасло с дървета. Насред плитката река се виждат цели острови от дървета, най-вече върби – направо горички в тeчащата вода. Храстите и гъсталаците от краищата на коритото са го стеснили още повече и при един по-голям разлив Тополница ще хукне по улиците на евроселото. Както го направи през 2005-та година, когато заля част от него, известна като Малката махала (Голямата остана незасегната). Тогава близкият язовир "Тополница" преля колкото заради дъждовете, толкова и заради повредени шлюзи и в резултат малката махала остана под вода.

"В Пазарджишкия район всяка година местните ръководства приемаха оценки за състоянието на речните корита, на язовирната стена, за качеството на шлюзовете, подема г-н Диков. Редовно се извършваше проверка на шлюзовете, за да се провери дали са в състояние да изпускат вода при преливане на язовира. Капацитетът на язовир "Тополница" е 138 млн. куб метра вода, стигнеше тя до 115-120 милиона кубика, веднага се извършваше контролирано изпускане на водата, за да не стигне до наводнение. Докато през 2005-та се оказа, че шлюзовете не действат, защото 15-на години никой не ги е пипал. Наводнението през 2005 г. , което нанесе сериозни щети на селата Лесичово, Калугерово, Динката, бе плод на небрежност, нехайство и престъпно отношение на държавата към поддръжката на язовирите и реките", категоричен е някогашният управленец.

Местните хора са обезпокоени и от тежките метали, изхвърляни от предприятието "Аурубис-България" в Пирдоп, които попадат в язовира и оттам тръгват по поречието на Тополница. По официални данни, споделени от Димитър Диков, в реката тече поти цялата Менделеева таблица. "Най-много има мед, след това никел, необяснимо откъде идва, има и живак", това пък добави калугеровецът Иван Гечев, който е от някогашното ръководство на Пазарджишки окръг.

По въпроса за горската сеч, която сега отчитаме като от причините за бедствията, Димитър Диков сподели, че я е имало и преди 89-та, но се извършвала контролирано, "със страхотна дисциплина". На днешния език вероятно бихме казали със страхотна институционална дисциплина. "Това ставаше чрез общините, съгласувано с горските стопанства. Определяше се район за сеч, който се контролираше строго от местните горски стопанства. Ако дадена година се сече в един район, на следващата същият район се залесяваше. Вземаха се и мерки в този райони да не влизат животни, за да не унищожават фиданките. Повторната сеч в района се разрешаваше чак след 30 години", разказва общественикът.

Навремето се е наблягало и на подготовката на населението как да реагира при бедствия. "Бяхме организирали извеждането на хората от двете махали на обезопасени места в съседни селища. Това ставаше и с транспорта на самото население. Тази дейност се правеше всяка година с почти военизирана дисциплина. Хората знаеха къде да се събират при подаване на сигнала, къде да отидат, какъв багаж или животни да вземат, как да се изнесат до обезопасеното място. За целта се определяха и групови отговорници. След 10-ти ноември подобно нещо не е правено нито веднаж, вече 25 години. Дори при наводненията през 2005-та бе подаден сигнал за пожар, а не за наводнение и хората се лутаха, където да отидат", не без ирония си спомня Димитър Диков.

Като основни причини за сегашните бедствия той вижда пълната абдикация на държава от контрола върху състоянието на речните корита и водоемите, допуснатата безконтролна сеч и практиката да не се търси никаква отговорност за бездействието на институции и лица, добавя още БГНЕС.

Други щрихи към някогашната практика добавя и местният общественик Тодор Тодоров, бивш офицер, който през 1986-1989 г. съм бил заместник-началник щаб по мобилизацията в град Харманли и комендант на града.

"В Харманли имаше едно предприятие, казваше се "Ерозия и мелиорация", подхваща той. То отговаряше за всички язовири по поречието на река Марица от Пловдив до Свиленград. То държеше дигите и язовирите, с модерната си изкопна техника правеше или ремонтираше дигите, следеше язовирните стени, поддържаше ги. Но именно то бе ликвидирано най-напред и в резултат след години се случи наводнението в село Бисер. Природата наистина си връща".

Тодор Тодоров припомня, че в България всеки завод или предприятие имаше човек, който отговаряше за гражданската защита. "И ние, които отговаряхме за изготвянето на плановете за защита, всеки месец правехме срещи с тези хора. Знаеше се всяко предприятие колко хора има, с колко автобуси и други превозни средства разполага, за да бъде изведено населението от града. Сега не съм убеден дали има човек, който да е назначен да пусне сирената тук, в Калугерово. Общината няма дори агрегат, който да пусне тока при бедствие или авария", възмути се бившият военен.

Той подчерта, че във Враца се е намирал "най-добрият батальон за гражданска защита. Неговите задължения бяха основно да реагира при аварии в АЕЦ "Козлодуй", но той бе подготвен да реагира и при бедствени положения с населението. Това, което се случи в Мизия, е защото този батальон вече не съществува. Такива батальони имаше и в други части на страната, но този батальон бе най-елитният. Сегашният във Враца, не му знам името, но го даваха по телевизията, та той призовал населението, който има лодка да отиде да помага. Това не е ли срамота? Та българската армия разполагаше с не по-малко от 40 000 лодки", с горчивина изтъкна специалистът по защита при бедствия.